БОГИНИ Мистерии на женската божественост

Тази книга събира лекции, изнесени от Джоузеф Кембъл между 1972 и 1986 г. относно фигурите, функциите и символите, свързани с женската божественост в различни култури и епохи. Следвайки проучванията на Мария Гимбутас, великият митолог предприема пътешествие в търсене на проявленията на Великата богиня от древна неолитна Европа до шумерската и египетската митология, пресичайки Омировата Одисея, култа към Елевзинските мистерии, Артуровите легенди от Средновековието и ренесансовия неоплатонизъм. Кембъл разкрива трансформациите и устойчивостта на символите на женската божественост, винаги изложени през последните две хиляди години на натиска на монотеистичните и патриархални религиозни традиции, които са се опитвали да ги изключат и дори скрият. Той хвърля нова светлина върху класическите мотиви и разкрива как божественото женско начало символизира архетипните енергии на трансформация, посвещение и вдъхновение.
_________
„И така, на най-простото ниво Богинята е земята. На следващото, архаичното ниво тя е заобикалящото небе. На философското ниво тя е майя, формите на възприятие, ограниченията на сетивата, които ни ограждат, така че цялото ни мислене се осъществява вътре в нейните граници – тя е ТОВА. Богинята е крайната граница на съзнанието в света на времето и пространството.“
 
***
„Грациите са трите аспекта на Афродита; тя е главната богиня, свързана с Аполон – неговата шакти, а грациите са нейните вариации като движещите сили на енергията на света. Ефросина е грацията, представляваща радостта от сиянието, което се излива към света чрез качествата на деветте музи. Аглая, чието име означава „великолепие“, представлява енергията, която се връща към божеството. Талия, чието име означава „изобилие“, обединява двете. Това е процесът на предаване на сиянието на аполониевото съзнание към света.“
 
***
„Определението ми за митология е „религията на другите”, което навежда на мисълта, че нашата е нещо различно от тази на другите. От това следва определението ми за религия да бъде „криворазбрана митология” – и криворазбирането се състои в бъркането на символа с това, което символизира. Затова всичките исторически събития, толкова важни за нас според традицията ни, не би трябвало да са важни за нас по какъвто и да било друг начин освен като символи на силите в нас самите. (…) Когато символът е интерпретиран дословно, губим самото послание. Символът, който би трябвало да ни въведе в дълбините на вътрешния ни живот е изгубен и нямаме средство, чрез което да ги достигнем. Затова популярният вариант за интерпретиране на думата мит е „измислица”, а митовете, в смисъла, който аз влагам, когато говоря за тях, са крайните изрази на мъдрост – това е мъдростта на дълбоките мистерии на живота. Именно за това ще говоря тук – не само за историята на Богинята, но посредством това, за нещо, свързано с нашата собствена мистерия.“

Джоузеф Кембъл